Хората с хранителни нарушения не правят впечатление на хора с проблеми и на външен вид по нищо не личи,че имат такива.Пред себе си те се чувстват самотни или единици, но броят им е много голям - само в Америка страдащите от анорексия и булимия са между 5 и 10 млн. души! 90% от тях са млади момичета и жени, но 10% са мъже, които за нищо на света няма да си признаят.Колкото и да е странно тук попадат и атлети, които иначе би трябвало да са свикнали на спортен режим.
Обикновено те са продиктувани от външни фактори - налаганата от медиите визия на строен и упял човек, без значение мъж или жена,внушава се, че и ако и ти искаш да станеш такъв...
В огромната си част - особено телевизионните и кинозвезди жени, са буквално клиничен медицински пример за недохранен човек.За впечатлителните подрастващи това е просто и директно послание.Но хранителните нарушения имат и по-дълбоки причини.Те може да са перфекционизъм, прекалено високи очаквания работа или връзка, несигурност, емоционални или сексуални травми.В много случаи при спортисти, принудени заради категории да пазят строга диета, след състезанието се развива т.нар. отскачащ ефект (йо-йо) : наваксват това, от което са се лишавали в хода на подготовката, в огромни количества.А оттук до булимията има тънка граница.Може би си мислите, че дори да я прекрачите, като хора със строга самодисциплина винаги ще можете да излезете от такива състояния - и точно тук е грешката.Промяната на вече установени хранителлни навици е труден и продължителен процес, нуждаещ се от помоща на цял екип : диетолог(мразя тази дума), психотерапевт, наблюдаващ лекар и понякога дори фармакотерапевт.Неоценима е и помощта на близките: те първи забелязват, че нещо не е наред и въпреки яростната съпротива на страдащия от хранително нарушение правят първата крачка към лечението му.Но преди тази крачка трябва да познавате проблема и затова ви запознах в предните две статии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар