Как използваме мозъка си

Човешкият мозък е едно от най-сложните известни устройства.От гледаа точка на метаболизма той е изключително скъп орган, нуждаещ се от огромни количества енергия.Макар да представлява едва 2% от теглото на тялото ни, той използва около 20% от запасите му и 20% от енергията - и произвежда около 20% от топлината му.
Съществуват много заблуди по отношение на този загадъчен орган.Една от най-упоритите е, че всъщност ние използваме едва 10% от мозъка си - и че ако можехме да използваме останалите 90%, всеки от нас би могъл да спечели Нобелова награда, златен медал на Олимпийските игри или дори да отприщи предполагаемите си психични сили.Тази заблуда е в обръщение вече близо век и упорито продължава да изплува на преден план.През последното десетилетие някои "мотивиращи говорители" най-безсрамно я рециклираха отново.Твърдят, че ако се запишите на скъпите им курсове, ще се научите да използвате целия капацитет на мозъка си.
Заблудата, че използваме едва 10% от мозъка си, най-накрая бе развенчана с появата на новите технологии за сканиране (като позитронната емисионна томография и изобразяване чрез функционален магнитен резонанс), които могат да покажат метаболизма на мозъка.При всяка дейност (например говорене, четене, ходене, трениране, ядене и т.н.) ние използваме само малка част от мозъка си - но в течение на денонощието целия ни мозък ще светне на скенера.Всъщност ако използвахме целия си мозък едноврменно, сигурно щяхме да получим силен епилиптичен припадък.А и едва ли ще чуете някой лекар да каже: "За щастие инсултът е в онези неизползвани 90% от мозъка, така че всичко е наред".
А и ако има неизползвани 90%, я си представете какво количество енергия ще е необходимо на мозъка, щом "при 10%" изразходва 20% от енергията ни.
След като вече знаем че използваме целия си мозък може да използваме тази негова страна за разход на калории.Накратко теорията ми е, че ако се натоварвате достатъчно с умствена дейност то това може да допринесе за по-бързото изгаряне на излишните мазнини.Естествено не бива да се оставяме на тази идея, че видиш ли ако цял ден четем или мислим задълбочено ще изваяме перфектна фигура.Все пак на първо място е правилно хранене, физическа активност, а тази черта на мозъка ни може да бъде добро допълнение.Имайте предвид също, че по време на сън мозъка работи много по-усилено, отколкото като сме будни.През това време той обработва цялата информация, която е постъпила в него докато сме били будни и изключва само ценъра за логическата мисъл (затова сънуваме неща лишени от смисъл и логика).
Използвайте мозъка си като част от процеса на отслабване.Успех!

Бодежи

Ако някога ви се е случвало да се упражнявате усилено и да се напрягате наистина сериозно, то най-вероятно сте усетили "бодежи" - обикновено в коремната област.Теорията за недостиг на кръв като причина за бодежите е съвсем недвусмислена.Според нея напрежението отклонява повече кръв към ръцете и краката ви и оставя по-малко количество за централните органи и особено за диафрагмения мускул, който задвижва белия ви дроб и ви позволява да дишате.Недостигът на кръв е причина за болка в стомаха, колкото недостигът на кръв в сърцето е причина за болка при ангина - нищо общо!Интересна теория и както се оказва напълно погрешна.
Специалистите в областа - физиолозите - не наричат тази болка "бодеж", а "преходна коремна болка от пренапрежение".
Бодежите обикновено се появяват в коремната област, в горния десен квадрант в района на черния дроб.Възможно е и да се появи като "бодеж в рамото", както го наричат атлетите.Приема се, че след като влезеш във форма, бодежите престават - но от тях се оплакват над една пета от изключително тренирани хора.При около 80% от случаите има остра болка, докато при останалите тя е тъпа.Обикновено болката отшумява няколко минути след като спрем с упражненията, но понякога може да продължи два, три дни.
Един от проблемите на теорията за недостиг на кръв в диафрагмения мускул, е че можеш да получиш бодежи и когато действията ти не са свързани с тежко дишане, като например карането на мотор.
Има и втора теория за причина за бодежите - теория за механичния стрес на висцералните лигаменти.
Органите в коремната кухина се поддържат на място от множество различни жили.Според теорията тези жили (лигаменти) се напрягат от непрекъснатото вертикално движение на тежките органи.Това обеснява защо е по-вероятно да получите бодежи, ако правите упражнения на пълен стомах.Не може да обясни обаче защо една пета от най-опитните плувци също страдат от бодежи.В края на краищата при плуването вертикалните движения почти отсъстват.
Третата теория е - раздразване на париеталният перитонеум.
Париеталният перитонеум е мембрана около цялата коремна кухина, която обхваща и долната част на диафрагмения мускул.Извиването на тялото по време на плуване може да раздразни тази мембрана.Пълният стомах също е способен на това - и то по два различни начина.Първо, той оказва допълнително физическо натоварване върху мембраната, и второ, пълният стомах привлича вода за подобряване на храносмилането, като по този начин обезводнява париеталният перитонеум.Тази теория обеснява също бодежите в рамото.И диафрагмата до черния ви дроб, и върхът на дясното ви рамо пращат своите "болезнени" сигнали до една и съща част в мозъка ви.Затова може да "усетите" диафрагмената болка като раменна!
Какво може да се направи по въпроса с бодежите?Първо избягвайте сериозни упражнения най-малко два часа след обилно хранене.Второ, ограничавайте силно подсладените напитки и вместо тях пийте вода.Успех!