Ниско въглехидратната - високо мазнинна диета е режим, ограничаващ въглехидратите в храната до минимално количество, което да поддържа постоянно ниво на хормона инсулин. В този режим тялото добива енергия преди всичко чрез окисление на мазнини и в по-слаба степен на аминокиселини.
Кои храни участват в изготвянето на режима?
Основните храни, на които се основава режима, са тези с богато съдържание на мазнини и белтъци и ниско съдържание на въглехидрати. В тази група спадат:
ядки
месо и месни изделия
яйца
риба и морски деликатеси
семена
мляко (пълномаслено) и млечни изделия (сирена, извари, кашкавали и др.)
За да се поддържа нивото на хормона инсулин в нормата, достатъчна е консумацията на 0,8 до 1,1 гр. въглехидрати за килограм телесно тегло. Тях можете да си набавите от хляб и хлебни изделия, ориз и оризови изделия, зърнени храни, царевица, картофи, грах, овесени ядки, кестени. Изчислявайки дневния си калориен баланс, ще знаете от какво количество мазнини в храната се нуждаете, така че да повишавате теглото си, водейки се само от собствените си резултати и опит. Източници на мазнини са както повечето от изброените по-горе групи, така и една с превъзхождащо количество на мазнините над другите вещества в храната.
Такива храни са растителните масла от семена и ядки, зехтин, мас, масло, лой (не е за препоръчване), сметана, топени сирена с масленост над 60%, семена, палмово и кокосово масла. Желателно е да ограничаване приема на плодове до малки порции. (200 -300 гр.) кисели плодове сутрин преди закуска. Зеленчуковите салати са задължителни и съпътстват всеки прием на храна. Ако мазнините, съдържащи се в основните ястия са под индивидуалният ви оптимум, то добавянето на растителна мазнина в салатата ще покрие разликата.
За екзотичен вкус, а и заради голямото съдържание на витамини, минерали и аминокиселини, си заслужава да обърнете внимание на кълновете. Присъствието им в салатите към режима ще позволи избягването на комплексите от витаминни и минерални добавки. За предпочитане е, с изключение на соята, останалите бобови храни да се избягват.
Как да разпределим приема на храна в НВД-ВМ?
Приемът на храна при НВД-ВМ става на равни интервали от време, на всеки 2 до 3 часа и може да включва 5 до 7 хранения, в зависимост от необходимия белтък за деня. При тежките тренировки и липсата на гликоза тялото губи значително количество аминокиселини. Ето защо атлетите, следващи този режим трябва да приемат завишени спрямо други режими количества белтък с храната. Дневната норма при мъже се движи в рамките на 2,5 до 3 гр., а тази при жените от 2,3 до 2,7 гр. за килограм телесно тегло. Час преди закуска консумирайте малко кисели плодове. След това направете белтъчно преобладаващото си хранене за да покриете белтъчния дефицит.
Няколко часа по-късно имате друго белтъчно хранене с повишено присъствие на мазнини, но този път включвате и кълнове. 15 минути след тренировка взимате своята доза прости въглехидрати 0,8 до 1,1 за кг телесно тегло. 20 минути по-късно имате нужда от “бърз” протеин. За предпочитане е суроватъчен. Два часа след протеиновия шейк можете да хапнете по-солидно. Порция месо, яйца, сирене, риба, кашкавал или друга храна с високо съдържание на белтък. Към нея задължително прибавете салата, добре полята със зехтин или гарнирана с маслини. В последното хранене за деня смесете високо белтъчни храни от различен произход (извара с месо, яйца с кашкавал и др.).
Как да приготвяме ястията към режима?
Позволени са всички технологии за термична обработка на храната с изключение на препържване на мазнини. Растителните мазнини, с изключение на кокосово масло и студено пресован зехтин, не бива да се използват за пържене, печене, задушаване (освен в случай на поръсване непосредствено преди изваждане на храната). Ядките и семената се консумират сурови или печени, но не пържени! Зеленчуците се консумират сурови и в приготвени на пара, панирани или задушени в мазнина. Кълновете се консумират само сурови!
Какъв тип тренировки ще бъде най-ефективен при спазване на режим от този тип?
Този тип хранене е подходящ за всякакъв тип натоварвания в класовете на силовите, силово скоростните и скоростните комплекси от упражнения. Ако сте избрали да следвате именно този режим, най-важното е да знаете приблизително колко енергия сте изразходвали.
Как режимът ще се отрази на здравето ми?
Успехът на режима се основава на адаптиране на тялото към използване на мазнините за гориво. Изисква няколкомесечен адаптационен период. Следенето на холестерола е наложително! Същото важи за рутинни изследвания на чернодробните и бъбречни функции, поне веднъж на всеки 3 месеца. Тези мерки за безопасност се налагат поради неспособността на някои организми да се адаптират към високите нива на кетони в кръвта. Разумните атлети провеждат разтоварващи, високо-въглехидратни дни (ВВД) дни минимум четири пъти месечно. С голямо внимание трябва да се следи общото количество на консумираното количество зеленчуци.
Желателно е то да е поне 2 пъти по-голямо от масата на консумираните животински високо маслени и високо белтъчни храни. Най-добре е ежедневната употреба на слабо минерализирана вода. Това ще спомогне за поддържане на естествения киселинно-алкален баланс в организма. Освен минерална вода, могат да бъдат използвани и млечните изделия като понижаващи киселинността храни. В противен случай, при дълги периоди на повишена киселинност в тъканите, са възможни поява на структурни и химични промени с възможен болестотворен характер. Подобни опити за трайни изменения в рН на организма си в посока повишена киселинност е правил руският учен Болотов, стремейки се да повиши устойчивостта на организма си към инфекции.
Впоследствие се отказал, поради неприемливо високите странични ефекти, обезценяващи постигнатите резултати. При добре съставен и индивидуално съобразен режим за хранене се наблюдава изключително чисто покачване на мускулна маса. Процентът на подкожните мазнини се покачва в ниски граници, с равни темпове в след адаптационния период. Това позволява на мнозина атлети да преминат към поддържащ (оформящ) хранителен режим след достигане на желаното тегло.
Успех!
